С тези късни, следобедни,
топли, паметни влакове,
във които пътува усмивката…
Есента спи,
забравила
твоето вечерно тяло.
На една подарена спирка.
Сякаш направен
от счупени сънища
с улици, скитащи в здрача…
залепих днес в Стената
прозорец от детството.
С овехтяла и тъжна играчка.
Аз от сенки живях,
от цветята на спомени.
(Как отлитат с телата им думите…)
А дъждът , дето пада отвесно
помежду ни …
знам,
ще бъде разказван.
В други.
Днес дойде Есента.
От златистия шал
летни стъпки събра
под дърветата.
Малки жълти фенери
с октомврийска роса.
Дето утре
в очите ще светят…
четирилистник за спомени
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112092007026
Свидетельство о публикации №112092007026
Рецензии