счастливо георгины под окном
друг к другу жмутся празднуя свободу
свободу пышно цвесть окну в угоду
окно согласно быть для них окном
не в духе осень уж её пора
губу поджала в горле душит жалость
в дележке мало солнца ей досталось
оно как раз два дня не появлялось
а люд напоминает муравья
не покладая тащит и хлопочет
вперед-назад снует похоже хочет
всем доказать что он живёт не зря
так вот и я мне не писать нельзя
и натянув до шеи покрывало
оно всю ночь предательски сползало
напоминаю в чем-то муравья
тоскливая холодность батарей
сродни остывшим, в общем, отношеньям
и результатом сумрачного бденья
рассеянная легкость фонарей
как сложится уж так тому и быть
резона нет насиловать природу
крупнеют георгины под окном
и радуют в любую непогоду
счастливо георгины...
© Copyright: Анжелика Кръстева, 2012
Свидетельство о публикации №112091607549
Свидетельство о публикации №112091607549
Рецензии
Бяла светлина
Звън на желязо, яростни слънца,
над редици от роботи слиза нощта.
Вместо нежен поглед - стъкени очи,
те вървят нелепо в мрака, мрака мълчи...
Те вървят по следите на човека
за да познаят що е обич и ден,
и бяло слънце да докосне с топли длани -
под метала бял горе да поникне бяла светлина.
Могат те да смятат, могат да четат,
даже могат да играят хубаво шах,
но много се объркват, повреждат се дори
щом започнат да пресмятат що е любов.
А оттам започва тайнствен бял човешки път
и по него ще пътува само човек.
Слънце, ти погали със топли длани -
под метала бял горе да поникне бяла светлина.
Звън на желязо, яростни слънца,
над редици от роботи слиза нощта.
Вместо нежен поглед - стъкени очи,
те вървят нелепо в мрака, мрака мълчи...
А във светлина започва бял човешки път
и по него ще пътува само човек.
Слънце, ти погали със топли длани -
под метала бял горе да поникне.
Иван Иванов Варна 17.01.2013 17:27 • Заявить о нарушении
Звън на желязо, яростни слънца,
над редици от роботи слиза нощта.
Вместо нежен поглед - стъкени очи,
те вървят нелепо в мрака, мрака мълчи...
Те вървят по следите на човека
за да познаят що е обич и ден,
и бяло слънце да докосне с топли длани -
под метала бял горе да поникне бяла светлина.
Могат те да смятат, могат да четат,
даже могат да играят хубаво шах,
но много се объркват, повреждат се дори
щом започнат да пресмятат що е любов.
А оттам започва тайнствен бял човешки път
и по него ще пътува само човек.
Слънце, ти погали със топли длани -
под метала бял горе да поникне бяла светлина.
Звън на желязо, яростни слънца,
над редици от роботи слиза нощта.
Вместо нежен поглед - стъкени очи,
те вървят нелепо в мрака, мрака мълчи...
А във светлина започва бял човешки път
и по него ще пътува само човек.
Слънце, ти погали със топли длани -
под метала бял горе да поникне.
Иван Иванов Варна 17.01.2013 17:27 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.