„Простете ми.
Но как опитомявате сърцата си…”
Христо Фотев
Не остарявай в себе си…
Не остарявай!
Отлагай просешкия дял!
Бъди си сам и праг,
и покрив сламен…
и синьото парченце свобода.
Бъди си сам…Какво ли можеш вече,
поел в следа
обратния си път.
Едно наивно, слънчево човече
у теб все тича
нейде из съня…
Все търси да облича вятър.
Или пък- в ледена мъгла
едно горещо въгленче да метне
вдън твоята вечерна самота.
Бъди си сам…
и дума. И пространство.
Завършена във всичките си дни
душата търси нежно постоянство.
Затова – не остарявай там,
където есените се завръщат.
И в своята вечерна самота
безлика и безсънна я прегръщай…
Не остарявай в своята душа!
молитва пред вечерната душа
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112091502977
Свидетельство о публикации №112091502977
Рецензии