Петко Илиев - Комбина, перевод

Не те повиках с думи, нито с мисъл.
Не съм те чакал, даже заминавах.
Не беше сън, дори да бях поискал,
отдавна, със съня ми сме в раздяла.

Не беше и видение съдбовно,
те сенките при мен са в откровение,
сами пристигат, тръгват си бездомни,
не се задържат, търсят изкупление.

Не беше и проблясък в тъмнината,
в далечното, запалена цигара.
Дори и звук сподавен в тишината,
не беше ти… перон и празна гара.

Не те повиках, но не те и гоня.
Намерих те в повехналите листи,
замръзнали, очакват нова пролет,
но тя за тях ще бъде само нищо.

Не те повиках, ти не си надежда -
нахлул от миналото, черен спомен.
Отдавна във комбина сме изглежда,
въздишка само и… последно сбогом.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

И мысли о тебе не допустимы
И если вдруг случайно повстречаю
Посторонюсь и ты проходишь мимо
И все равно глазами раздеваю.

Ты в снах мне не предсказана судьбою
А в них сплошное море откровений
Они всегда бездомною гурьбою
Придут и ждут молитв и искуплений.

А темнота – ни света, ни просвета
И всё в стекле железе и бетоне
Лишь вдалеке потухла сигарета
И нет тебя сегодня на перроне.

Не позову, и позабыть не в силах
Нашёл стихи в студенческой тетради
Как о весне в них строчки голосили
И в унисон им вторили цикады.

Не позову, тебе я не поверю
И ни к чему уже воспоминанья
И я совсем с тобой не лицемерю
Всего тебе, спасибо, до свиданья.