Владимир Набоков Волчонок Вълчето

„ВОЛЧОНОК”
Владимир Владимирович Набоков (1899-1977 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЪЛЧЕТО

Самотно в коледната нощ скимти
настръхнало вълчето жълтоглазо.
Лилава светлина в гора шурти,
трептят елички с рой елмази.

С килим пробляскващ греят небеса
и ангелски петички гъделичкат.
Вълчето малко чака чудеса,
мълчи гората, тихне всичко.

В обител светла ангели с размах
обсъждат тихо земните душици;
и в миг превърна се един от тях
в голяма пухкава вълчица.

Към нежните й майчини гърди
зверчето диво жадно сласт отпива.
Вълче, елички, святкащи звезди –
бе всичко в тази нощ щастливо.


Ударения
ВЪЛЧЕТО

СамОтно в кОледната нОшт скимтИ
настрЪхнало вълчЕто жълтоглАзо.
ЛилАва светлинА в горА шуртИ,
трептЯт елИчки с рОй елмАзи.

С килИм проблЯсквашт грЕят небесА
и Ангелски петИчки гъделИчкат.
ВълчЕто мАлко чАка чудесА,
мълчИ горАта, тИхне всИчко.

В обИтел свЕтла Ангели с размАх
обсЪждат тИхо зЕмните душИци;
и в мИг превЪрна се едИн от тЯх
в голЯма пУхкава вълчИца.

Към нЕжните й мАйчини гърдИ
зверчЕто дИво жАдно слАст отпИва.
ВълчЕ, елИчки, свЯткашти звездИ –
бе всИчко в тАзи нОшт штастлИво.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Набоков
ВОЛЧОНОК

Один, в рождественскую ночь, скулит
и ежится волчонок желтоглазый.
В седом лесу лиловый свет разлит,
на пухлых елочках алмазы.

Мерцают звезды на ковре небес,
мерцая, ангелам щекочут пятки.
Взъерошенный волчонок ждет чудес,
а лес молчит, седой и гладкий.

Но ангелы в обителях своих
все ходят и советуются тихо,
и вот один прикинулся из них
большой пушистою волчихой.

И к нежным волочащимся сосцам
зверек припал, пыхтя и жмурясь жадно.
Волчонку, елкам, звездным небесам –
всем было в эту ночь отрадно.

             8 декабря 1922 г.