Александр Сергеевич Пушкин Кавказ

„КАВКАЗ”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КАВКАЗ

Кавказ е под мене. Сам в тез висоти
над снежните урви до пропасти стигам,
орел от съседния връх се издига,
витае в небето, до мене лети.
От село планинско потоци извират,
а страшни лавини движение сбират.

Тук облаци тихо под мен ширят дъх,
през тях гръмогласно шумят водопади,
под тях канарите оголват грамади,
а още по-ниско – шубраци и мъх;
там раснат горички, поляни зелени,
там птици чирикат, там скачат елени.

И хора в простора алпийски гнездят,
овчици пълзят в стръмнини плодородни,
пастирът към пасища тучни ги води,
където води на Арагва летят;
клисурата беден ездач прекосява,
а Терек играе в свирепа забрава,

играе и вие – досущ гладен звяр,
усетил храна през решетка железна,
и бие брега си с вражда безполезна
и лакомо ближе скалите вълна...
Напразно! Не среща храна, нито радост:
притискат го страшно безмълвни грамади.


Ударения
КАВКАЗ

КавкАз е под мЕне. Сам в тЕз висотИ
над снЕжните Урви до прОпасти стИгам,
орЕл от съсЕдния врЪх се издИга,
витАе в небЕто, до мЕне летИ.
От сЕло планИнско потОци извИрат,
а стрАшни лавИни движЕние сбИрат.

Тук Облаци тИхо под мЕн шИрят дЪх,
през тЯх гръмоглАсно шумЯт водопАди,
под тЯх канарИте огОлват грамАди,
а Оште по-нИско – шубрАци и мЪх;
там рАснат горИчки, полЯни зелЕни,
там птИци чирИкат, там скАчат елЕни.

И хОра в простОра алпИйски гнездЯт,
овчИци пълзЯт в стръмнинИ плодорОдни,
пастИрът към пАсишта тУчни ги вОди,
къдЕто водИ на АрАгва летЯт;
клисУрата бЕден ездАч прекосЯва,
а ТЕрек игрАе в свирЕпа забрАва,

игрАе и вИе – досУшт глАден звЯр,
усЕтил хранА през решЕтка желЕзна,
и бИе брегА си с враждА безполЕзна
и лАкомо блИже скалИте вълнА...
НапрАзно! Не срЕшта хранА, нИто рАдост:
притИскат го стрАшно безмЪлвни грамАди.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Сергеевич Пушкин
КАВКАЗ

Кавказ подо мною. Один в вышине
Стою над снегами у края стремнины;
Орел, с отдаленной поднявшись вершины,
Парит неподвижно со мной наравне.
Отселе я вижу потоков рожденье
И первое грозных обвалов движенье.

Здесь тучи смиренно идут подо мной;
Сквозь них, низвергаясь, шумят водопады;
Под ними утесов нагие громады;
Там ниже мох тощий, кустарник сухой;
А там уже рощи, зеленые сени,
Где птицы щебечут, где скачут олени.

А там уж и люди гнездятся в горах,
И ползают овцы по злачным стремнинам,
И пастырь нисходит к веселым долинам,
Где мчится Арагва в тенистых брегах,
И нищий наездник таится в ущелье,
Где Терек играет в свирепом веселье;

Играет и воет, как зверь молодой,
Завидевший пищу из клетки железной;
И бьется о берег в вражде бесполезной
И лижет утесы голодной волной...
Вотще! Нет ни пищи ему, ни отрады:
Теснят его грозно немые громады.




---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършил е Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с френския сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург. Погребан е в Святогорския манастир, днес Псковска област.