Раковина

 по мотивам Йорданки Гецовой
       ( Болгария)
 Вновь по дрожащему песку скользить,
 Волна нахлынет, поглотит, отхлынет,
 И блеска лишена совсем такая жизнь,
 Плыть в хрупкой раковине в зыбком море синем.
 Греховны капли, не сияют жемчуга,
 И соль с лихвой храниться может годы,
 За миги счастья, где остыли берега,
 Наполовину счастье, полностью невзгоды.
 И ветер вновь уносит паруса
 Куда-то в направленьи к горизонту,
 Пока не растворят нас в свете небеса,
 Целует небо море на свободе.
 


             Раковина
Следите ми по тръпнещия пясък
една вълна преглътна и отмина.
Животът ми, съвсем лишен от блясък,
побира се във крехка раковина.
Изцеждам греховете си – на капки.
Солта е лихва, трупана с години.
За миговете щастие, тъй кратки,
заслугите деля наполовина.
Косите ми – платна, попили вятър,
понасят ме в посоката, където
преди да се разтвори в светлината,
небето е целунало морето.