Кръвта вода не става

„Кръвта вода не става“
               
                (Българска народна мъдрост)

Мъдрец народен нявга завещал е
да знаем, че „кръвта вода не става“.
Вълк в овча кожа все ни убеждава,
че братя родни трябва да забравим.

От нас се иска вече да не помним
как в черната тъма на робска бездна
от север, знаехме, ще дойде помощ –
Дядо Иван очаквахме с надежда.

Как с упование казашка шапка
притискахме до болка към сърцата:
–Братушките са Дунава пресякли,
и, значи, наближава Свободата!

Те в битки титанични кръв проляха,
на Шипка бели кости разпиляха
и възкресиха нашата държава!
Народът песни пее им в прослава.

Но злата орисия на войните
Отечеството мое не подмина.
В разруха, смърт, почерняли му дните,
все вярата в Русия го крепила.

Щом станало пак страшно на Земята,
кафява смърт развявала косата,
гласът на Левитан взривил ефира:
–Народът за война да се събира!

Альоша в боеве кръвопролитни
се хвърлил срещу напаст хитлеристка,
самоотвержен, под блокади, бомби
той върнал ни Родината свободна!

Днес над България е ръст издигнал
и не напуска своя пост войникът.
Той шмайзер е в ръката мъжка стиснал
и с погледа в сърцата ни прониква.

Говорят днес за тези богатири,
че нас да окупират са целили
и искат да потъне във забрава
Альоша и победната му слава.

Прострели са ръцете си нечисти
потомци на онези зли фашисти.
Без капка срам от миналото свое
посягат да се гаврят над героя.

Те „День победы“ със замах изтриха
и на Лукавия се поклониха.
Надраскаха набързо за народа
история продажна и безродна.

Но да забравим днес е невъзможно
по волята на ментори безбожни
една любов, и вяра, и азбука,
и братска кръв, че ляла се е тука.

Мъдрецът стар, споминал се отдавна,
през векове на подвизи преславни,
завет за поколения  оставил,
да помним, че „кръвта вода не става“!

КРОВЬ НЕ ВОДИЦА

Перевод Ольги Борисовой
 
                «Кровь не водица»
     (Болгарская народная мудрость)
 
Мудрец народный завещал когда-то
Запомнить на века: «кровь не водица».
Но волк в овечьей шкуре снова злится,
Твердит, пора забыть родного брата.
 
От нас хотят, не помнили, чтоб вечно,
Как жили в чёрной тьме и рабской бездне.
И верили, что с севера, конечно,
Придёт Дядо Иван* и с ним возмездье.
 
 Как с упованием казачьи шапки      
Сжимали сердце у людей до боли
- Пересекли Дунай братишки наши,
Не будет больше горя да неволи!

Они в тяжелых битвах кровь пролили,
Разбросаны на Шипке русских кости.
И прежнюю Державу воскресили,
Народ поёт им славу, превозносит.
 
И вновь война… Её судьбина злая
Отечество моё не миновала.
Разруха, дни черны, и смерть без края…
И вера  вновь в Россию  окрыляла.
 
Как на Земле уныло, страшно стало!
И распустила смерть  власы седые
В эфире Левитан: « Пора  настала,
Вставайте старики и молодые!»
 
Алёша в той войне жестокой, страшной               
С ордой фашисткой бился за свободу.   
Под бомбами сражался он отважно
И подарил надежду вновь народу.
 
Стоит сегодня на посту, как  прежде.
Воздвигнут в рост и каменной одежде.
И стиснут автомат рукой мужскою    
И смотрит в сердце каждого с тоскою.


Но говорят сегодня вдруг:"Болгары,
Страну, мол, оккупировать хотели!
Забыть пора Алёшу, русских лавры,
К России, чтоб скорее охладели!"
 
Фашистские притворные потомки
Порочат имя русского героя.
Бесстыдно ложь в эфир бросают громко,
Простерли руки, не дают покоя.
 
Они стереть хотят и День Победы.
Склонились пред Лукавым. А народу
Историю поспешно эти веды
Переписали их вождю  в угоду.
 
Но всё забыть сегодня невозможно,
По воле тех наставников безбожных.
И азбука одна, любовь и вера,
И кровь, пролитая солдата, офицера.
 
Мудрец болгарский говорил когда-то:
«Обязаны героями гордиться».
Хранить завет просил народ он свято,
Запомнить на века: кровь не водица!
 
 
Дядо Иван – дедушка Иван, так в старые времена образно звали Россию.(пояс.автора).


Рецензии
Какое хорошее стихотворение! Спасибо, Тонечка, за него!
Паметта не се изтрива!

Ольга Борисова Гура   17.08.2013 20:29     Заявить о нарушении