озе-

                по мотиви от стихове
                на Иван Динков
               

Сляпото кученце в мен.
Мое завинаги.
Съквартирант на стомаха ми.
В рай или ад.
Ще го заситя с два залъка книжни,
Ще го напия с гореща вода…
      2
Римски и всякакви врисове, мостове…
в малограмажни надеждици…Срам,
който приспива и стърже
до втрисане.
С болка, отмерена
на милиграм.

      3
Някъде в Девинско, някъде в Дорково
Живот до животец – в профил. В анфас.
Озе- управници,озе- удавници…
Съвсем наблизо – Аз ли съм Аз.

      4
Не е разходка, а само надничане –
бие часовник с камбанното ”дан”.
Съседът говори на куче в Казичане.
А другарувам със глухоням…

     5
Всякакви песове…озе-чиновници.
Не качулати – сменили глава.
Моята мисъл в късите нощи
скита на сляпо. Ужасно сама.
Тъжно- солени и топло- горчиви са
озе- човеците около нас.
Сенки са, хукнали пряко през живите.
Сенки със тяло на плодна жена…

п.с.

Вчера - при мъката
и при хорището
някой си спомняше
нещо добро.
Паднал от болката,
(значи от нищото)
жив съм навярно.
В играч и хоро…

Юлски горещници,
лятна виелица –
озе- надеждици, сбрани в ръка.
Още посрещам
невръстните улици
с късче окъпана
лятна луна…