Денис Давыдов Генералам, танцующим на бале при отъ

„ГЕНЕРАЛАМ, ТАНЦУЮЩИМ НА БАЛЕ ПРИ ОТЪЕЗДЕ МОЕМ НА ВОЙНУ 1826 ГОДА”
Денис Васильевич Давыдов (1784-1839 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА ГЕНЕРАЛИТЕ, ТАНЦУВАЩИ НА БАЛА ПРИ МОЕТО ЗАМИНАВАНЕ НА ВОЙНА ПРЕЗ 1826 Г.

Носим ний еднакво бреме,
жребий теглим друг поне:
вие за разплод сте в племе,
аз – на фронта за клане.


Ударения
НА ГЕНЕРАЛИТЕ, ТАНЦУВАЩИ НА БАЛА ПРИ МОЕТО ЗАМИНАВАНЕ НА ВОЙНА ПРЕЗ 1826 Г.

Но́сим ни́й една́кво бре́ме,
жре́бий те́глим дру́г поне́:
ви́е за разпло́д сте в пле́ме,
а́з – на фро́нта за клане́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Денис Давыдов
ГЕНЕРАЛАМ, ТАНЦУЮЩИМ НА БАЛЕ ПРИ ОТЪЕЗДЕ МОЕМ НА ВОЙНУ 1826 ГОДА

Мы несем едино бремя;
Только жребий наш иной:
Вы оставлены на племя,
Я назначен на убой.




---------------
Руският поет, публицист и преводач Денис Давидов (Денис Васильевич Давыдов) е роден на 16/27 юли 1784 г. в Москва. Произхожда от дворянски род. От 1801 г. е в армията. От 1803 г. публикува стихове и басни в издания като „Мнемозина”, „Соревнователь просвещения и благотворения”, „Амфион” и др. Участва във военни действия във Франция, Прусия, Финландия, Грузия, Полша, Персия и Турция. Генерал-майор (1814 г.), генерал-лейтенант от кавалерията (1831 г.), той е един от идеолозите и командирите на партизанското движение по време на Отечествената война от 1812 г., командва отряд от хусари и казаци, успешно действали в тила на френската армия. Близък е с много декабристи, приятел е на А. С. Пушкин. През 1814-1815 г. е една от видните фигури сред литераторите, художниците и артистите в Москва, член е на творческия кръг „Арзамас” (1815 г.). Действителен член е на Обществото на любителите на руската словесност. Превежда творби на Арно, Виже, Делил, Верден, има поетични подражания на Волтер, Тибул, Хораций и др. Публикува военно-исторически разработки и военно-теоретични трудове и статии като „Дневник партизанских действий 1812 г.”, „Опыт теории партизанского действия”, „Мороз ли истребил французскую армию”, „Переписка с Вальтер-Скоттом”, „Замечания на некрологию H. H. Раевского” и др. В лириката му преобладават хусарските песни, любовните елегии и сатиричните стихове. Умира на 22 април/4 май 1839 г. в с. Верхня Маза, Симбирска губерния. По много от стиховете му се изпълняват песни. Негови 3-томни събрани съчинения излизат през 1860 и 1893 г.