Каролина Павлова За тяжкий час, когда я дорогою Ко

„ЗА ТЯЖКИЙ ЧАС, КОГДА Я ДОРОГОЮ…”
Каролина Карловна Яниш Павлова (1807-1893 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОГАТО СКЪПО В ТЕЖЪК ЧАС

Когато скъпо в тежък час цената
заплащам аз,
а ти разплиташ времето с вината
и съдник строг пред мен си – съдията
без капка страст,

ти нашта близост си спомни отново,
обет свещен;
не се забравя нежното ни слово,
но думите ти днес звучат сурово
от теб към мен.

Дори и да си прав, а аз предател,
но ти кажи,
че всичко в нас – и истинско, и свято,
не може да изчезне безвьзвратно
дори в лъжи.

Да чакам имам още сили много
и дълго тлях,
макар че бях наказана тъй строго
с неволната, безумната тревога –
в сърцето страх.

С немощ в гърдите си да чакам мога
сред зли мечти,
в душата има болка, не тревога:
нали до мен ръката си ще сложиш
другарски ти!


Ударения
КОГАТО СКЪПО В ТЕЖЪК ЧАС

КогАто скЪпо в тЕжък чАс ценАта
заплАштам Аз,
а тИ разплИташ врЕмето с винАта
и сЪдник стрОг пред мЕн си – съдиЯта
без кАпка стрАст,

ти нАшта блИзост си спомнИ отнОво,
обЕт свештЕн;
не сЕ забрАвя нЕжното ни слОво,
но дУмите ти днЕс звучАт сурОво
от тЕб към мЕн.

ДорИ и да си прАв, а Аз предАтел,
но тИ кажИ,
че всИчко в нАс – и Истинско, и свЯто,
не мОже да изчЕзне безвьзврАтно
дорИ в лъжИ.

Да чАкам Имам Още сИли мнОго
и дЪлго тлЯх,
макАр че бЯх накАзана тъй стрОго
с невОлната, безУмната тревОга –
в сърцЕто стрАх.

С немОшт в гърдИте си да чАкам мОга
сред злИ мечтИ,
в душАта Има бОлка, нЕ тревОга:
налИ до мЕн ръкАта си ште слОжиш
другАрски тИ!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Каролина Павлова
ЗА ТЯЖКИЙ ЧАС, КОГДА Я ДОРОГОЮ…

За тяжкий час, когда я дорогою
Плачусь ценой,
И, пользуясь минутною виною,
Когда стоишь холодным судиею
Ты предо мной, –

Нельзя забыть, как много в нас родного
Сошлось сперва;
Радушного нельзя не помнить слова
Мне твоего, когда звучат сурово
Твои слова.

Пускай ты прав, пускай я виновата,
Но ты поймешь,
Что в нас все то, что истинно и свято,
Не может вдруг исчезнуть без возврата,
Как бред и ложь.

Я в силах ждать, хотя бы дней и много
Мне ждать пришлось,
Хотя б была наказана и строго
Невольная, безумная тревога
Сердечных гроз.

Я в силах ждать, хоть грудь полна недуга
И злой мечты;
В душе моей есть боль, но нет испуга:
Когда-нибудь мне снова руку друга
Протянешь ты!