Днес съм стон на ранена китара
сред покоя си - в ритъм... и плач,
най-бездомният пътник без гара,
от клошар по-безпътен, по здрач...
Тихи пръсти в тъга засновали
по разнежени струни съм в такт...
Шест разплакани музи, запяли
за несретника, в тръгващ си влак...
Чужд багаж, от разсеян изгубен...
И ненужен, предаден съм аз...
Но китарен звън в пътя ми труден
пак спасява ме в сетния час...
Той в едно със душата ми иска
тъй - по мъжки, в сълза да крещи,
прозвънява в октава до писък...
И във мене - китарно звъни...
Николай Дялков
гр.Тополовград
Април, 2012 год.
Прочети още:
Стон на ранена китара
© Copyright: Николай Дялков, 2012
Свидетельство о публикации №112081707068
Свидетельство о публикации №112081707068
Рецензии