Денят ми в поредна цигара стопи се,
нощта взе щафетата в глух маратон.
И в нея от някъде ти появи се,
нахълта в съня ми, без звук и без стон.
Дори не почука – тъй влезе в съня ми.
Влетя като птиче във бяг от орел...
А аз уморен, в Есента на деня ми,
съня си не спрях... И виж – той те приел...
И случи се сън, та не щях да се будя.
Ти грабна нощта ми, тъй както влетя,
Прегърна съня ми... И хукнахме – луди
по тайни пътеки с неземни цветя...
И случи се сън – сутринта ни завари...
А там – телефонът звъни ли, звъни.
В просъница вдигам: С кого разговарям...
И в миг се събудих – отсреща бе ти...
В съня ми влетя... А и утрото с тебе
рисува пред мене безоблачен ден...
Ела, да потърсим вълшебния хребет
с цветя извънземни – за тебе... От мен...
Николай Дялков
Гр.Тополовград
03.05.2012 год.
Прочети още:
Влетя в съня ми като птиче
© Copyright: Николай Дялков, 2012
Свидетельство о публикации №112081707046
Свидетельство о публикации №112081707046
Рецензии