Налей ми

На Пролет, както гроздов сок потича
от младата подрязана лоза
и както всяка Зима аз обичам
да точа бистра винена сълза...
 
Така една любов по мен се стече -
по вените пулсира луда кръв...
И сякаш съм на двадесет, човече,
и бързам пак, за среща да съм пръв...
 
Да пия отлежалото й вино...
И вечно да съм жаден за любов...
Ей, келнер, май, че ме подмина –
налей любов... За още съм готов...
 
Николай Дялков
Гр. Тополовград
2012 год.


Прочети още:


Рецензии