Трудна си ми, мила, за обичане...
Аз съм мелничарят стар, ти - вятърът...
Срещаме се в някакво пресичане -
аз брашното сбирам... Ти обратното...
Искам да те приютя при хромела,
двамата да сбираме брашното ми.
Ти обаче все си незадомена -
все стои опънато платното ти...
Пееш покрай вятърната мелница.
В нея твойта страст опустошителна
мели и кръвта на мойте делници,
сякаш аз съм в риза усмирителна...
Трудно си ми, мила, за обичане.
В дива страст кънтиш... И незадомена -
скрила си го някъде момичето.
Сгушено, стои то там - във спомена...
Спри при мен, любов ти моя, вятърна.
Спри и доведи при мен момичето.
Тука ще постеля за душата му -
тя трепти и плаче за обичане...
Николай Дялков
гр.Тополовград
Прочети още:
Трудна си ми, мила, за обичане
© Copyright: Николай Дялков, 2012
Свидетельство о публикации №112081706775
Свидетельство о публикации №112081706775
Рецензии