Дмитрий Мережковский И вновь, как в первый день со

„И ВНОВЬ, КАК В ПЕРВЫЙ ДЕНЬ СОЗДАНЬЯ…”
Дмитрий Сергеевич Мережковский (1865-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ДЕН ПЪРВИ, СЪТВОРЕН ОТНОВО

В ден първи, сътворен отново,
небесният лазур изгря
и сякаш още няма болка,
и сякаш още няма грях.

Любов и слава аз не искам.
В разсветни тихи равнини
аз дишам до тревите близко,
без минали и бъдни дни.

Не ща да смятам и разисквам,
аз само чувствам пак и пак;
каква е радост – да не мислиш,
да не желаеш – благ е знак.


Ударения
В ДЕН ПЪРВИ, СЪТВОРЕН ОТНОВО

В ден пЪрви, сътворЕн отнОво,
небЕсният лазУр изгрЯ
и сЯкаш Още нЯма бОлка,
и сЯкаш Още нЯма грЯх.

ЛюбОв и слАва Аз не Искам.
В разсвЕтни тИхи равнинИ
аз дИшам до тревИте блИзко,
без мИнали и бЪдни днИ.

Не штА да смЯтам и разИсквам,
аз сАмо чУвствам пАк и пАк;
каквА е рАдост – да не мИслиш,
да не желАеш – блАг е знАк.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Мережковский
И ВНОВЬ, КАК В ПЕРВЫЙ ДЕНЬ СОЗДАНЬЯ…

И вновь, как в первый день созданья,
Лазурь небесная тиха,
Как будто в мире нет страданья,
Как будто в мире нет греха.

Не надо мне любви и славы.
В молчанье утренних полей
Дышу, как дышат эти травы,
Ни прошлых, ни грядущих дней.

Я не хочу пытать и числить:
Я только чувствую опять,
Какое счастие – не мыслить,
Какая нега – не желать.


* (экспромт: Людмила Пургина)

Не мыслю, не желаю, не стону,
Не вою волком на луну на небе...
Я все простила, все теперь пойму:
Плохое иль хорошее, быль-не быль.
А что мне остается? Право же,
Совсем я не гожусь в святые. Крылья
Я за спиной не вижу. И вообще,
Я – просто человек доныне...
Отныне я – такой же человек,
И до конца на двух ногах, возможно...
Бежит-течет стремительно мой век...
Я – с ним бегу-теку... неосторожно...




---------------
Руският писател, поет, публицист, драматург и религиозен философ Дмитри Мережковски (Дмитрий Сергеевич Мережковский) е роден на 2/14 август 1865 г. в Санкт Петербург. Първото му публикувано стихотворение е от 1881 г. в литературния сборник „Отклик”. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1888 г.). Завежда отдел в сп. „Русская мысль” (1909 г.). Публикува поезия и проза в издания като „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Мир искусства”, „Новый путь”, „Меч” и др. От 1906 до 1914 г. живее във Франция, често посещава Русия. Ярък представител на Сребърния век на руската литература, той е един от основателите на руския символизъм, основоположник на жанра историософски роман. Съпруг е на поетесата Зинаида Гиппиус. Десет пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Трудът му „О причинах упадка и новых течениях современной русской литературы” (1893 г.) е естетична декларация на руското дисидентство. В трилогията си „Христос и Антихрист” (1895-1905 г.), в романа „Александр I” и в историческите си пиеси той осмисля световната история като вечна борба между „религията на духа” и „религията на плътта”. През 1920 г. емигрира в Полша, след което се премества във Франция. Основава и ръководи в. „Свобода” и сп. „Новый дом”, сътрудничи на издания като „Числа”, „Совреме;нные запи;ски” и „Новый корабль”, чете лекции в различни европейски държави. Основава литературно-философското общество „Зеленая лампа” (1927 г.). Автор е на стихосбирките „Стихотворения, 1883-1887” (1888 г.), „Символы. Песни и поэмы” (1892 г.), „Новые стихотворения” (1896 г.), „Собрание стихов” (1904 г.), на книгите с романи, новели, историческа есеистика и монографии „Смерть богов. Юлиан Отступник” (1895 г.), „Рыцарь за прялкой” (1895 г.), „Святой Сатир” (1895 г.), „Из Анатоля Франса” (1895 г.), „Любовь сильнее смерти” (1896 г.), „Наука любви” (1896 г.), „Железное кольцо” (1897 г.), „Превращение” (1897 г.), „Флорентийская новелла XV века” (1897 г.), „Воскресшие боги. Леонардо да Винчи” (1901 г.), „Антихрист. Пётр и Алексей” (1904 г.), „Грядущий хам” (1906 г.), „Павел I” (1908 г.), „Александр I” (1913 г.), „Две тайны русской поэзии. Некрасов и Тютчев” (1915 г.), „14 декабря” (1918 г.), „Рождение богов. Тутанкамон на Крите” (1924 г.), „Мессия” (1927 г.), „Наполеон” (1929 г.), „Иисус Неизвестный” (1932 г.), „Павел. Августин” (1936 г.), „Св. Франциск Ассизский” (1938 г.), „Жанна д’Арк и Третье Царство Духа” (1938 г.), „Данте” (в два тома, 1939 г.), на книги с публицистика и преводи, на драматургия, киносценарии и др. Умира на 9 декември 1941 г. в Париж.