Николай Клюев Лес Гора

„ЛЕС”
Николай Алексеевич Клюев (1884-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГОРА

В божествен благослов с десницата небесна
ти горе призован си бурите да спреш,
на живите покой, на тези в гроба тесен
несбъднати мечти да сбъдваш с дъх горещ.

Зелените вълни в прибой хилядоустен
под свода на душата раждат смутен стон
и сякаш до моряка носталгично тъжен
от бреговете родни идва свеж поклон.

Сред боровете сякаш плачат серафими,
въздишки тежки, шум на горестни крила,
затуй, че Саваот с дъга неуязвима
от хорска хищност да те пази не успя.


Ударения
ГОРА

В божЕствен благослОв с деснИцата небЕсна
ти гОре призовАн си бУрите да спрЕш,
на жИвите покОй, на тЕзи в грОба тЕсен
несбЪднати мечтИ да сбЪдваш с дЪх горЕшт.

ЗелЕните вълнИ в прибОй хилядоУстен
под свОда на душАта рАждат смУтен стОн
и сЯкаш до морЯка носталгИчно тЪжен
от бреговЕте рОдни Идва свЕж поклОн.

Сред бОровете сЯкаш плАчат серафИми,
въздИшки тЕжки, шУм на гОрестни крилА,
затУй, че СаваОт с дъгА неуязвИма
от хОрска хИштност да те пАзи не успЯ.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Клюев
ЛЕС

Как сладостный орган, десницею небесной
Ты вызван из земли, чтоб бури утишать,
Живым дарить покой, жильцам могилы тесной
Несбыточные сны дыханьем навевать.

Твоих зеленых волн прибой тысячеустный,
Под сводами души рождает смутный звон,
Как будто моряку, тоскующий и грустный,
С родимых берегов доносится поклон.

Как будто в зыбях хвой рыдают серафимы,
И тяжки вздохи их и гул скорбящих крыл,
О том, что Саваоф броней неуязвимой
От хищности людской тебя не оградил.




---------------
Руският поет Николай Алексеевич Клюев е роден на 10 (22) октомври 1884 г. в с. Коштуги, Вышегорски уезд, Олонецка губерния. В поезията си застъпва теми, свързани със селската патриархалност на Русия като противовес на индустриалните стремления на Запада, древната духовна култура на страната, мистико-романтична интерпретация на руския национален характер, народната митологична символика и др. Автор е на стихосбирките „Сосен перезвон” (1912 г.), „Песнослов” (1919 г.), „Изба и поле” (1928 г.), поемата „Погорельщина” (публикувана през 1987 г.), „Песнь о Великой Матери” (публикувана през 1991 г.) и др. Репресиран е от съветската власт, разстрелян е в края на октомври 1937 г. Реабилитиран е посмъртно през 1960 г.