Велимир Хлебников Годы, люди и народы Време, хора

„ГОДЫ, ЛЮДИ И НАРОДЫ...”
Велимир Хлебников (Виктор Владимирович Хлебников, 1885-1922 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВРЕМЕ, ХОРА И НАРОДИ

Време, хора и народи
ни напускат за беда
като стекла се вода.
В гъвкав обектив природен
ний сме риби, стръв – звездите,
бог е призрак в тъмнините.


Ударения
ВРЕМЕ, ХОРА И НАРОДИ

ВрЕме, хОра и нарОди
ни напУскат за бедА
като стЕкла се водА.
В гЪвкав обектИв прирОден
нИй сме рИби, стрЪв – звездИте,
бОг е прИзрак в тъмнинИте.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Велимир Хлебников
ГОДЫ, ЛЮДИ И НАРОДЫ...

Годы, люди и народы
Убегают навсегда,
Как текучая вода.
В гибком зеркале природы
Звезды – невод, рыбы – мы,
Боги – призраки у тьмы.




---------------
Руският поет, писател, драматург, философ и математик Велимир Хлебников (Виктор Владимирович Хлебников) е родоначалник на литературното течение футуризъм в Русия (група „Будетлян”). Роден е на 28 октомври/9 ноември 1885 г. в с. Тундутово, Астраханска губерния. Създател е на утопичното общество „Председателей Земного Шара” (1916 г.), вярващо в математическите зависимости при възходите и паденията в човешката история. Реформатор на поетическия език, той експериментира в областта на словотворчеството с т.нар. „звездного языка”. Сред известните му творби са „Плесница за обществения вкус” (1911 г.), „Учител и ученик” (1912 г.), „Децата на Видрата” (1913 г.), „Творения” (1914 г.), „Ново учение за войната” (1915 г.), „Времето мярка за света” (1916 г.), пацифистката поема за Първата световна война „Война в мышеловке” (1919 г.), монументалните революционни поеми „Ладомир”, „Ночной обыск”, „Зангези”, „Ночь перед Советами” (1920-1922 г.) и др. Публикува цикъл историко-математически статии за природата и съществото на времето „Доски судьбы” (1922 г.). Със своите разкази, драми и стихове оказва силно въздействие на руския и на европейския литературен авангард. Умира на 28 юни 1922 г. в с. Санталово, Новгородска област.
---------------


* (экспромт: Виктор Ратьковский)

Нет, нет! Он имел ввиду именно богов...
Сколько их не создавали,
поклонялись, проклинали,
а уходят все навек,
призрак власти – тот же снег.
Нападёт, упасть заставит,
все дороги занесёт,
летом будто нет, пройдёт.
И опять, то Солнце славим,
то Мороза проклинаем,
но не видел их никто,
Бог, как призрак, мы – ничто.