И след седем несретни живота,
и след толкова пъти прераждане,
ще те търся и в рая, и в ада,
твоя сянка и обич за вграждане.
В тъмна нощ, сред студени потайности,
ще рисувам очите ти в менe,
всеки тътен от клади и крайности
ще кръщава светът ми без време.
Дързък вятър с крилете на лебеди –
с нежен порив при мен ще те връща.
Ще те търся по стръмните хребети,
ще те следвам в гори и стърнища.
В тъмни доби все теб ще сънувам,
закопняла за бликащи кладенци,
с облак свъсен дъга ще рисувам,
с хляб ще храня набожните странници…
Седем тежки шамии ще сложа,
седем чана ще пеят в полето,
седем стомни вода ще ти нося –
седми път щом удари сърцето.
Седем кръгли луни ще изгреят,
седем думи за мен да отмериш,
даже седем петли ще пропеят –
само пътя до мен да намериш.
Прераждане
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112080308971
Свидетельство о публикации №112080308971
Рецензии
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.