VIII Международный конкурс. П. Маджарскa

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ПОЕТИЧНИ ПРЕВОДИ

ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА /Перник, България

      Родена съм на 4 август 1955 г. в град Радомир. Завършила съм българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт - Дупница. Бях учител по изобразително изкуство в гр. Трън. Работила съм като журналист в окръжния вестник “Димитровско знаме” и в общинския “Нов пернишки вестник”, “Перник експрес”, “Регион експрес”, “Зона Перник”. Бях кореспондент на в. “Струма”. От 1997 г. съм уредник в галерия “АРТ салон”- Общински комплекс Дворец на културата, Перник.
      Автор съм на стихосбирките “Ангел с ахилесова пета” /1997/, “Живей сега” /2001/, “Детето плаче като Бог” /2006/,“Ще се видим в Рая” /2008/ и основен съставител на антологиите „Галерия към слънцето”/80 стихотворения и поеми за Перник/ и “Духът, който ни сродява” /2009/.
      Мои стихове са превеждани на английски, сърбохърватски и руски език.



ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ


ПЕТЕЛЪТ ОЩЕ СПИ.
Нощта е скрита под крилото му.
И мама в тъмното се взира.
Не спи.
Студено й е.
В тишината е заслушана.
Още е рано печката да пали
и съчките да чупи с нервни пръсти…
Ще постои във мрака
и с мъртвите ще си говори.
Във тези часове на дявола
те винаги я навестяват.
Не може да отиде да ги види
там, на гроба,
със кошница храна,
с бутилка вино,
защото са високо и далече.
Краката вече я не слушат,
бастуна все си губи
и вятърът пиян не я подкрепя.

Петелът още спи
и много е студено.
Ще стане мама
и ще драсне клечката кибрит,
Във тъмното към пътя ще се взира,
дордето слънцето със нокът розов
на малкия прозорец не почука.

*  *  *


ПЕТУХ ЕЩЁ СПИТ

Вольный поэтический перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2013/02/03/829

----------------------- ------------------- ----------------------------



В ЕДНА ЗАМАЯНА, ЛЮТИВА УТРИН

В ЕДНА ЗАМАЯНА, ЛЮТИВА УТРИН,
когато слънцето все още се събужда -
прикътана сред пух от мързеливи облаци,
пътеката се плъзна сред шубраците,
за да съзре мънистата на мравките.

В такава утрин вятърът подсвирна
на пчелите,
а те на кошера във питата се вкопчиха.
Баща ми сложи мрежа на главата
и ръкавици дочени до лактите,
за да открадне капки медовина
пак от летящото, пияно войнство
за куп филийки сладки на децата.

В една замаяна, лютива утрин,
когато Дядо Господ се протяга
и пържи слънцето горещо във тигана,
баща ми беше Бог със мрежа на главата,
а аз жужах около него и събирах
нектар от дланите му работливи,
и в думи-пити медни ги превръщах
за кошера на дългите си нощи

*  *  *

ИЗУМЛЕНА И ВЛБЮЛЕНА Я В УТРО!

Вольный литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)

http://www.stihi.ru/2013/02/04/9700

--------------------- ---------------------- --------------------------


ХВАНАХ ГОСПОД ЗА РЕВЕРИТЕ

и го разтърсих,
докато не се избистри
пияният му, слепнал поглед.
Докато не се изпъна като ластик
и не козирува.

Писна ми да ме подминава
и да си извръща главата настрани.
Писна ми да не ме брои за стотинка
в дъждовните си джобове.
Писна ми да ми писва. И,
затова го хванах за ревера,
затова го разтърсих,
но той пак се отпусна и слепи очи
в беззвездната ленива нощ,
пиян от тлъсти и пенливи
залези и изгреви.

Сложих го да седне и му сипах вино –
от това, от което пият жените,
и поставих картите на
масата.
До дама пика
искам винаги да има сърце купа.
От здраве да не се отърва,
от дълъг  и щастлив живот.

И тогава - всеки ден  ще сядам
на масата на Господ
и ще пълня
чашата със  вино,
от това, от което пият жените.


ДЕТЕТО ИСКАШЕ ДА СИ ОТКЪСНЕ НЕБЕ.

Да докосне короната на дървото.
Протягаше ръчички все нагоре
и гледаше приседналата баба
със ей, такива умоляващи очи.
Една  жена – добра и непозната,
която там  наблизичко минаваше,
го вдигна с едрите си  възлести ръце
и то разцъфна в слънчева усмивка.
Откъсна си листенце от дървото
и в шадравана  нежно го положи –
нанякъде -
като мечта щастлива -
в откъснато небе
да полети.
БАЩА МИ СЕ ПРЕСЕЛИ ПРИ ЗВЕЗДИТЕ.

Надува бузите на ярето
и свири радомирска ръченица.
И ситнят сръчно те, размахват кърпа,
приклякват и очите им подскачат –
звездите ситнят радомирска ръченица.
Когато пръстите се уморят
и гайдата е смачкала търбуха,
той вдига тост със греяна ракия
и въздухът се пълни с звън на чаши…
Баща ми зида къщи до небето.
На покрива развява бяла риза –
крилете й политат все нагоре
и толкова е волно на душата,
че в костите ти няма грам умора.
Баща ми вече не държи мистрия.
И гайдата издърпа последния му дъх.
Сега подскача със единия си крак
своята ситна радомирска ръченица
от звезда на звезда,
от звезда на звезда…


 

БАЩА МИ СЕ ПРЕСЕЛИ ПРИ ЗВЕЗДИТЕ.

Надува бузите на ярето
и свири радомирска ръченица.
И ситнят сръчно те, размахват кърпа,
приклякват и очите им подскачат –
звездите ситнят радомирска ръченица.
Когато пръстите се уморят
и гайдата е смачкала търбуха,
той вдига тост със греяна ракия
и въздухът се пълни с звън на чаши…
Баща ми зида къщи до небето.
На покрива развява бяла риза –
крилете й политат все нагоре
и толкова е волно на душата,
че в костите ти няма грам умора.
Баща ми вече не държи мистрия.
И гайдата издърпа последния му дъх.
Сега подскача със единия си крак
своята ситна радомирска ръченица
от звезда на звезда,
от звезда на звезда…


ГОСПОДИ, НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО

ГОСПОДИ,
НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО.
За никого и за нищо вече не ми стига.
Захлупват ме думите като лавина,
като отприщена  речна дига.

И заплитат ме лепкави паяци  във интриги,
във ъгли, в мрачини полудели
и остава ми силица малка нищожна
да изпъна гърба си, утрото да застеля.

Да си открадна зрънце мъничко време,
което все някога  да ме разлисти.
Господи, не ми стига времето
да се прекръстя и  да се пречистя.


БАБА МИ БУХНА МАЯТА.

Ще има пак сецана баница.
Ще лети като птица във въздуха
и баба ще я приземява.
Ще разтяга дрипите й във всички посоки
и ще рисува върху нея
разтопени слънчеви кръгове.
Ще слага с лъжицата трошички сиренце,
оваляно в шепата на яйчен облак,
и после на змия ще я усуква.

Нажежена се задъхва фурната,
гладна за тесто, за подници със баници –
Огнена ламя, завързана за къщата.
Гайда рукна, пълна със живот,
че на баницата й е нужна гайда,
душата й наоколо да поразходи
и до небето да я извиси…

Слънцето отлепи мигли от стъклото –
избледня, изчезна, изпари се -
като сецаната, избуяла в спомените баница,
която баба ми въртеше и усукваше.



ВЪВ РАЯ ЦЪФТЯТ ЛИ КОКИЧЕТА?

ВЪВ РАЯ ЦЪФТЯТ ЛИ КОКИЧЕТА?
Бели, с крилца  като ангелчета,
и ветровито стъбълце?

Сигурно мама ги полива?...

Така им се радваше,
когато пробият земята със човки,
когато главичките им побелеят...
Сърцето й се възраждаше за живот,
за срещи със децата и със внуците.
Скриваше страховете набързо в джоба…
Пролет е! И тя, милата, още ще живее.

Зная, че в Рая цъфтят кокичета –
на снежни туфи, на бели сърца.
И около тях цъфти и се тюхка мама.
Като кокичето – с бяла глава, пребяла,
пробила замръзналата почва
на небесната трева.



АЗ НОСЯ ЩАСТИЕТО СИ ВЪВ РЕШЕТО

АЗ НОСЯ ЩАСТИЕТО СИ ВЪВ РЕШЕТО
и чакам на брега на реката.
Когато бликне златната вода,
събуди ме!
Дано дойде по-скоро,
че ще пропилея живота си,
като все още спяща красавица.

Аз се блъскам по улиците
като изоставено куче
и търся огризки любов
в контейнерите на самотата.
Трябва да намеря точните думи,
способни да закърпят всички дупки,
през които прозира вятърът.

Нали всички живеем,
за да обичаме.
Обичаме, за да живеем,
или просто – все още живеем…
А истинските чудеса
стават само в душите ни,
когато решетото на щастието
е все още пълно…

================== ================== =================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!


УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781