Аз съм
жената, която те рисува
акварелно -
паднало врабче в пряспа сняг,
човчица отворило,
умирайки...Аз съм,
която с топли длани
подрежда мокрите пера,
с дъха си ги суши,
полет обещава
и клонче обич -
за кацане в небето -
аз съм твоето небе
и песента на чучулига,
когато зората сипва...
И планински ручей съм -
ромоли и шепти: аз съм,
аз съм...
И за отмора
до топлото ми рамо
ветрец се спира,
че край мен струи живот -
и делничен и вечен...
а ти разбра ли -
аз съм твоят рай,
аз съм жената,
която...
Жена
© Copyright: Дима Политова 2, 2012
Свидетельство о публикации №112080208565
Свидетельство о публикации №112080208565
Рецензии