Красимир Георгиев Жена без сянка

ОДИНОКАЯ
Затаённая печаль в твоих глазах.
Горек день, в котором бродят только тени.
Ты сама себе планета в небесах -
Одинокая песчинка во вселенной.

Бесполезно жизнь твоя песком скользит -
Словно бесконечный дождь в часах песочных.
И ребро Христово,видно, зря болит:
Одинокий серый день подобен ночи.

Красимир Георгиев
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА http://www.stihi.ru/2011/06/09/3451

Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.

И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.


Рецензии