Не се повтаря никога
водата.
И няма праг за нейните следи.
Съблече сън
от облаче
по вятъра.
Изми ръждивите у мен
треви.
Изтръгна глас от восъчното тяло.
Потули търсена земя.
Обърна пясъчника
в дъно.
На късна и сама мечта…
Не се повтори никога водата.
Изплакна всяка памет
на дланта .
И всяка паднала черта
от пукнатия небосклон
над двама,
натъпкали живота си
в гнезда…
- - - - -
В поникналите бръчки
под очите
вдълба студени есенни мъгли.
Аз никога до днес
не те попитах
дали вода от чужд
ще ни дели…
не се повтаря...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112073104562
Свидетельство о публикации №112073104562
Рецензии
