Антон Дельвиг Вдохновение Вдъхновение

„ВДОХНОВЕНИЕ”
Антон Антонович Дельвиг (1798-1831 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВДЪХНОВЕНИЕ

Пристига вдъхновението рядко,
в душата ни гори за кратък миг;
цени творецът този миг велик
като светец, разлъчен от земята.

Приятелска лъжа, любовна грешка,
в сърцето искрено отровна гнет
забравени са: гордият поет
прочел е свойта кауза човешка.

Преследван и презиран в свят незрял,
той скита се самотен под небето
и разговаря кротко с вековете;

честта за него висш е идеал,
със славата си клеветите спрял,
дели безсмъртието с боговете.


Ударения
ВДЪХНОВЕНИЕ

ПристИга вдъхновЕнието рЯдко,
в душАта ни горИ за крАтък мИг;
ценИ творЕцът тОзи мИг велИк
катО светЕц, разлЪчен от земЯта.

ПриЯтелска лъжА, любОвна грЕшка,
в сърцЕто Искрено отрОвна гнЕт
забрАвени са: гОрдият поЕт
прочЕл е свОйта кАуза човЕшка.

ПреслЕдван и презИран в свЯт незрЯл,
той скИта се самОтен под небЕто
и разговАря крОтко с вековЕте;

честтА за нЕго вИсш е идеАл,
със слАвата си клеветИте спрЯл,
делИ безсмЪртието с боговЕте.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Антон Дельвиг
ВДОХНОВЕНИЕ

Не часто к нам слетает вдохновенье,
И краткий миг в душе оно горит;
Но этот миг любимец муз ценит,
Как мученик с землею разлученье.

В друзьях обман, в любви разуверенье
И яд во всем, чем сердце дорожит,
Забыты им: восторженный пиит
Уж прочитал свое предназначенье,

И презренный, гонимый от людей,
Блуждающий один под небесами,
Он говорит с грядущими веками;

Он ставит честь превыше всех честей,
Он клевете мстит славою своей
И делится бессмертием с богами.




---------------
Руският поет, литературен критик и журналист Антон Делвиг (Антон Антонович Дельвиг) е роден на 6/17 август 1798 г. в Москва. Завършва Царскоселския лицей. Близък приятел е на Пушкин. Работи в Департамента за минно дело, в Министерството на финансите, в Публичната библиотека и като чиновник за специални поръчения при Министерството на вътрешните работи. Поетичният му дебют в печата е в сп. „Вестник Европы” през 1814 г., след което публикува поезия и публицистика в списания и алманаси като „Российский Музеум”, „Новости литературы”, „Благонамеренный”, „Невский Зритель”, „Труды Общества любителей российской словесности”, „Полярная Звезда” и др. Издател и редактор е на алманасите „Северные цветы” (1825-1831 г.), „Подснежник” (1829-1830 г.) и „Литературная газета” (1830-1831 г.). Пише лирическа поезия в духа на древногръцките идилии и поетични текстове, станали част от руски народни песни („Соловей”, „Не осенний мелкий дождичек”). Автор е на стихосбирката „Сочинения” (1829 г.). Умира на 14/26 януари 1831 г. в Петербург.
---------------


* (экспромт: Виктор Ратьковский)

Всё глубже, всё изысканней язык,
хотя одна когорта, следующий Чаадаев,
Языков – славный был пиит,
приятно, что болгарин нам их поминает.

И Батюшков и Баратынский, и Вяземский,
Плетнёв, Рылеев, Гнедич, Дельвиг,
и Вольховский,и Жуковский,
но, Красимир, Давыдов мною занят,
со мною вместе он в мечтах гусарит.

Ей-ей, славянский наш язык красив,
и ярко светец отличает от землято,
как жалко этот от историй сдвиг,
что в дружбе нашей грянул, так подлято.


* (экспромт: Василий Анатольевич Потапов)

Как краток миг, святого вдохновенья.
Как светел след, оставленный в веках.
Чудесный Дельвиг, в лавре, тих твой прах.
Но не умолкнут, гения творенья.