Чаша недопита.
Пръстите преплиташ,
гледаш уморено.
Сън-мечти,заблуди -
нощни пеперуди,
падат вледенени.
Сведена главата.
Мисълта се мята -
птица устрелена.
Търсиш на земята
кътче за душата
болна,съкрушена.
Пот роси челото.
Смаза те живота
с тежко колело.
Трудно е да станеш!
Така ще останеш -
смазан,без тегло!
Вече зазорява.
Листа бял остава.
Сам,смълчан седиш.
Никой не те пита
с чаша недопита
ти защо стоиш...
***
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112072906790
Свидетельство о публикации №112072906790
Рецензии
