Милена Йорданова
Как успя да ми влезеш така
тихомълком, но трайно под кожата
и да свиеш гнездо в мисълта,
в тази моя крещяща безбожница?
Не видя ли ти голия връх
на сърцето ми, ниско подкастрено?
Вече толкова есени плод
покрай мрака си то не е раждало.
И с какво този глад, в теб растящ,
ще залъгвам щом цяла съм вятърна?
Нямам нищо. Единствено студ.
И душа, но отдавна клеясала.
Как така
© Copyright: Милена Йорданова, 2012
Свидетельство о публикации №112072704927
Свидетельство о публикации №112072704927
Рецензии
