Никой не докосва слънцето

Храмът.В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата,
останала без име - търси вярата,
силата...
и с ореола на Бога
грейва друго слънце.

Прости ме -
нали си Любов?


Рецензии
Прекрасно е,Дима!
Топъл-по своему, стих...
Б.

Борис Калинов   13.08.2012 16:43     Заявить о нарушении