Александр Одоевский Из детских всех воспоминаний О

„ИЗ ДЕТСКИХ ВСЕХ ВОСПОМИНАНИЙ...”
Александр Иванович Одоевский (1802-1839 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТ СПОМЕНИТЕ ДЕТСКИ

От спомените детски кратки
с един най-ярък дни теша,
аз в него търся мъки сладки
с младенчески възторг в душа.

Липата помня аз, до нея
живях; листата с ромон свеж
ми веят, припев люлчин пеят
сред нега в бебешки брътвеж.

Как нежно клоните шептяха!
Как им бърборех с весел вик!
И сякаш песен ний творяхме
в любов и радост с общ език.

С липата с жал се разделихме.
Зелен е нейният халат,
а аз съм стар! Аз промених се!
През пролетта не съм по-млад!

Ще видя ли липата дивна?
Сърце да стопли може в дар
и детска песничка наивна
да пеем пак с приятел стар.

Старееш, но листата – млади,
а хората! За тях не знам!
Старее твоят ствол разяден,
от младите почувствал срам!


Ударения
ОТ СПОМЕНИТЕ ДЕТСКИ

От спОмените дЕтски крАтки
с едИн най-Ярък днИ тешА,
аз в нЕго тЪрся мЪки слАдки
с младЕнчески възтОрг в душА.

ЛипАта пОмня Аз, до нЕя
живЯх; листАта с рОмон свЕж
ми вЕят, прИпев лЮлчин пЕят
сред нЕга в бЕбешки брътвЕж.

Как нЕжно клОните шептЯха!
Как им бърбОрех с вЕсел вИк!
И сЯкаш пЕсен нИй творЯхме
в любОв и рАдост с Обшт езИк.

С липАта с жАл се разделИхме.
ЗелЕн е нЕйният халАт,
а Аз съм стАр! Аз променИх се!
През пролеттА не сЪм по-млАд!

Ште вИдя ли липАта дИвна?
СърцЕ да стОпли мОже в дАр
и дЕтска пЕсничка наИвна
да пЕем пАк с приЯтел стАр.

СтарЕеш, но листАта – млАди,
а хОрата! За тЯх не знАм!
СтарЕе твОят ствОл разЯден,
от млАдите почУвствал срАм!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Одоевский
ИЗ ДЕТСКИХ ВСЕХ ВОСПОМИНАНИЙ...

Из детских всех воспоминаний
Одно во мне свежее всех,
Я в нем ищу в часы страданий
Душе младенческих утех.

Я помню липу, нераздельно
Я с нею жил; и листьев шум
Мне веял песней колыбельной,
Всей негой первых детских дум.

Как ветви сладостно шептали!
Как отвечал им лепет мой!
Мы будто вместе песнь слагали
С любовью, с радостью одной.

Давно я с липой разлучился;
Она как прежде зелена,
А я? Как стар! Как изменился!
Не молодит меня весна!

Увижу ль липу я родную?
Там мог бы сердце я согреть
И песнь младенчески простую
С тобой, мой добрый друг, запеть.

Ты стар, но листья молодеют,
А люди, люди! Что мне в них?
Чем старей – больше всё черствеют
И чувств стыдятся молодых!




---------------
Руският поет и философ Александър Одоевски (княз Александр Иванович Одоевский) е роден на 26 ноември/8 декември 1802 г. в Санкт Петербург. От 1815 г. е канцеларист в Кабинета на император Александър I и офицер в лейб-гвардейския конен полк. През 1824 г. влиза в Северното общество на декабристите, през 1825 г. участва в бунтовете на Сенатския площад и след разгрома на въстанието е затворен в Петропавловската крепост. От 1827 до 1837 г. е на каторга в Нерчинските рудници в Сибир. След освобождаването му служи като редови войник в Нижегородския драгунски полк в Кавказ. В поезията му са характерни силното гражданско чувство и руският романтизъм, например в историческата поема „Василько” (1830 г.). Умира на 15/27 август 1839 г. във форт Псезуапсе, сега Лазаревское в района на Сочи. Голяма част от поетичното му творчество е изгубена. Първото издание с негови стихове е „Струн вещих пламенные звуки” (1902 г.). Данни за живота и творчеството му има в монографиите „Литературная деятельность декабристов в Забайкалье”, „Во глубине сибирских руд”, „Декабристы и Сибирь”, „Сибирь и декабристы”, „Декабристы: Биографический справочник” и „Декабристы-литераторы в Сибири”.