Той отдавна не знае покой
и очите му често тъмнеят.
Знам, че нечий е бил (не и мой –
и ревнувам го тайно от нея…)
Знам, че нощем не спи. Всеки сън
е чистилище за страховете му.
Тайно плаче, но вместо навън,
се изливат сълзите в сърцето му.
И говори безспир, но мълчи
(всеки път, щом поема към него).
От мълчанието му ми горчи.
И се чувствам ненужна и дребна.
Вероятно е влюбен във мен
(на моменти, за малко и рядко).
Вероятно ще дойде и ден,
в който той ще открие внезапно
че е влюбен във друга и тя
е жената, достойна да носи
бремето на онази тъга,
зад челото му свила гнездото си.
И на нея ще каже това,
за което го питах безмълвна.
Отсега ме боли и кова
за сърцето си ледена броня.
То (сърцето ми), уж е обръгнало
и понася безропотно болка,
ала тоя път, както е тръгнало,
ще се скърши на десет.
И толкова.
Този, когото срещнах
© Copyright: Елка Стоянова, 2012
Свидетельство о публикации №112072003525
Свидетельство о публикации №112072003525
Рецензии
