Ясно ми е – невъзможно е
да предизвикаме случване.
Технически не е сложно,
ала какво ще получим?
Аз - още някоя рана
(мога да нося на много,
но ми омръзна да храня
ония чакали двуноги)
Ти - младостта ми, естествено.
(Жалко, и тя е на свършване -
скоро житейската плесен
вените ми ще прекърши)
После настъпва времето
на хладните извинения.
(Как да поема бремето
на предстоящи съмнения?)
Нощем ще търсим устните,
сутрин очите ще бягат.
А във душите ни пусти
гняв и тъга ще си лягат.
Невъзможно случване
© Copyright: Елка Стоянова, 2012
Свидетельство о публикации №112072003425
Свидетельство о публикации №112072003425
Рецензии
