Не събрах нова смелост. От старата
се търкалят в килера трошици.
Уж ги пазех - за черни дни вяра,
а нахраних с тях нощните птици.
---
Загуби се онази Аз - безгрижната.
Наистина ли мисля, че я помня?
Усмивката й палеше верижната
реакция на трупащи се спомени.
Тъгувам по онази Аз - безгрижната.
Косата й флиртуваше със вятъра
и в слънцето загледана, примижала,
си мислеше, че вечно ще е лято.
Не носеше часовник. Даже нямаше.
Но имаше в джобовете си пясък.
И често със звездите сутрин лягаше,
а ставаше със първия им блясък.
Понякога сънувам я. И липсва ми.
Остава ми надеждата, че някога
във вените на дъщеря ми плиснала
ще я открия... Дотогава - чакам.
Загуби се онази Аз
© Copyright: Елка Стоянова, 2012
Свидетельство о публикации №112072003373
Свидетельство о публикации №112072003373
Рецензии
