Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно.
А мечтите ми вече са скромни.
Във какво се превърнах? Във есен…
Бях лято.
(Неизбежно било. Не и леко).
И все още сънувам онази,
която
има скрита усмивка за всеки.
Във какво се превърнах? Във пустош.
Умирам.
Всяка нощ е чистилище. Грешна съм…
(Все по-трудно е сутрин
да се намирам,
все по-често съм безутешна…)
Във какво се превърнах?
© Copyright: Елка Стоянова, 2012
Свидетельство о публикации №112072003356
Свидетельство о публикации №112072003356
Рецензии