Константин Случевский Я видел свое погребенье Аз в

„Я ВИДЕЛ СВОЕ ПОГРЕБЕНЬЕ...”
Константин Константинович Случевский (1837-1904 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ ВИДЯХ СВОЕТО ПОГРЕБЕНИЕ

Аз свойто видях погребение.
Високите свещи горяха,
прозяващ се дякон кадеше,
певците пресипнало пяха.

В ковчега с атлазена плънка
лежах аз пред гостите тихи,
молитвата попът измънка,
роднините с мен се простиха.

Жена ми с безумие скръбно
целуна челото ми светло,
с красивия креп се загърна
и някому нещо зашепна.

Сестрици и братя горещо
(О, този нагон е всесилен!)
ридаха при близката среща
с парите, от мен наследили.

Намръщили в размисли вежди,
кредитори мои помръкват
и диво блуждаят надежди
зад техните погледи мътни.

В антрето лакеите плачат,
за своето място се тръшкат,
а в кухнята сръчно готвачът
тестото набухнало ръчка…

Пирогът бе вкусен. Зарит е
ковчегът с добрите ми кости.
На помена ядоха сито
роднини, лакеи и гости.


Ударения
АЗ ВИДЯХ СВОЕТО ПОГРЕБЕНИЕ

Аз свОйто видЯх погребЕние.
ВисОките свЕшти горЯха,
прозЯвашт се дЯкон кадЕше,
певцИте пресИпнало пЯха.

В ковчЕга с атлАзена плЪнка
лежАх аз пред гОстите тИхи,
молИтвата пОпът измЪнка,
роднИните с мЕн се простИха.

ЖенА ми с безУмие скрЪбно
целУна челОто ми свЕтло,
с красИвия крЕп се загЪрна
и нЯкому нЕщо зашЕпна.

СестрИци и брАтя горЕшто
(О, тОзи нагОн е всесИлен!)
ридАха при блИзката срЕшта
с парИте, от мЕн наследИли.

НамрЪштили в рАзмисли вЕжди,
кредИтори мОи помрЪкват
и дИво блуждАят надЕжди
зад тЕхните пОгледи мЪтни.

В антрЕто лакЕите плАчат,
за свОето мЯсто се трЪшкат,
а в кУхнята срЪчно готвАчът
тестОто набУхнало рЪчка…

ПирОгът бе вкУсен. ЗарИт е
ковчЕгът с добрИте ми кОсти.
На пОмена Ядоха сИто
роднИни, лакЕи и гОсти.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Случевский
Я ВИДЕЛ СВОЕ ПОГРЕБЕНЬЕ...

Я видел свое погребенье.
Высокие свечи горели,
Кадил непроспавшийся дьякон,
И хриплые певчие пели.

В гробу на атласной подушке
Лежал я, и гости съезжались,
Отходную кончил священник,
Со мною родные прощались.

Жена в интересном безумьи
Мой сморщенный лоб целовала
И, крепом красиво прикрывшись,
Кузену о чем-то шептала.

Печальные сестры и братья
(Как в нас непонятна природа!)
Рыдали при радостной встрече
С четвертою частью дохода.

В раздумьи, насупивши брови,
Стояли мои кредиторы,
И были и мутны и страшны
Их дикоблуждавшие взоры.

За дверью молились лакеи,
Прощаясь с потерянным местом,
А в кухне объевшийся повар
Возился с поднявшимся тестом.

Пирог был удачен. Зарывши
Мои безответные кости,
Объелись на сытных поминках
Родные, лакеи и гости.




---------------
Руският поет, писател, драматург, литературен критик и преводач Константин Случевски (Константин Константинович Случевский) е роден на 26 юли/7 август 1837 г. в Санкт Петербург. Първите му публикации са във в. „Общезанимательный вестник” през 1857 г. През 1855 г. завършва Първи кадетски корпус, обучава се в Академията към Генералния щаб. От 1861 г. слуша лекции в Сорбоната във Франция, изучава философия и естествени науки в университетите в Берлин и Лайпциг в Германия, получава степен доктор по философия в Хайделбергския университет (1865 г.). Публикува поезия и проза в издания като „Иллюстрация”, „Современник”, „Отечественные записки”, „Новое время”, „Словцо”, „Денница”, „Русский вестник” и др. Превежда творчеството на френски и английски творци. От 1867 до 1891 г. работи в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на държавните имущества на Русия. Главен редактор е на в. „Правительственный вестник” (1891-1902 г.). Пише лирическа поезия, поеми, мистерии, пародии, балади, повести, разкази и пътеписи. В творчеството му широко са застъпени трагични и религиозно-мистични мотиви. Лидер е на поетичния кръг „Пятница”. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (в 4 книги, 1880-1890 г.), „Книжки моих старших детей” (1892 г.), „Песни из Уголка” (1902 г.), романа „От поцелуя к поцелую” (1872 г.), книгите с повести и разкази „Виртуозы” (1882 г.), „Застрельщики” (1883 г.), „Тридцать три рассказа” (1887 г.), „Профессор бессмертия” (1892 г.), „Исторические картинки” (1894 г.), „Сочинения К. К. Случевского” (в 6 тома, 1898 г.), „Новые повести” (1904 г.), драми и драматични сцени в стихове като „В снегах” (1879 г.), „Без имени” (1881 г.), „Город упраздняется” (1899 г.), „Поверженный Пушкин” (1899 г.), литературоведчески и историографски разработки като „Явления русской жизни под критикою эстетики” (в 3 брошури, 1866-1867 г.), „По северу России” (в 3 тома, 1888 г.), „Государственное значение св. Сергия и Троицко-Сергиевской лавры” (1889 г.), „Историческое значение св. Сергия” (1891 г.), „По северо-западу России” (в 2 тома, 1897 г.) и др. Умира на 25 септември/8 октомври 1904 г. в Санкт Петербург.