Паноптикум на разлюбени кукли

В очите им дреме изгубено времето.
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,

тъй искани някога, днес - недолюбени,
купчина от спомени тлее под тях...
И толкова жалки - със вид на изгубени
и с вечния кукленски пластмасов смях...

В пиеса-гротеска безмълвно поставени,
по древен сценарий, открит във кивот.
Ненужни и бледи. Нарочно забравени.
Разлюбени кукли в игра на живот.


Рецензии