Искам да се върна. Позагубих се.
В коша за пране лежат мечтите ми.
Твоите очи със мойте любят се
само щом приспиме дъщерите си.
Вече се докосваме случайно -
помниш ли онази малка бемка?
Стихове не пишеш. Аз пък - тайно.
Земен си. А аз съм другоземка.
Няма ли бутон дистанционното
за рестарт на старите ни чувства?
Идол бях. А идолопоклонника
вече ме обича май по устав...
Стисва ме за гърлото пиявица -
мразя се за всичките си “може би”.
Страстите прибрани са под навеса.
Маските прилични пак са сложени.
Женени
© Copyright: Елка Стоянова, 2012
Свидетельство о публикации №112071803874
Свидетельство о публикации №112071803874
Рецензии
