Ако някога опиташ
да погалиш късна роза…
Наранила някой в тебе.
Някоя стена. От сенки…
И си кажеш: има нейде
и за мен една надежда
да спася от пясък
вятъра…А сърцето да те срещне.
И раззелени. В съня си…
Ако някога опиташ
да броиш звезди от локва.
И потънеш след тринадесет
в някое далечно”сбогом”…
А в сърцето да те чакат
придошлите дни от юга,
отлетели птици…Памет
за една пътека юлска.
…Там, навярно,
ще ме има –
в лист превърнал своя космос.
Ако някога опиташ…
да погалиш
нощем
роза.
неделна метафора
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112071507022
Свидетельство о публикации №112071507022
Рецензии
