Забытые воспоминания - Забравени спомени

Перевод с болгарского Инесса Соколова


Связала белой нитью всё, что вспомнила,
Мне небо в звездах оказало помощь.
Душа опять страданьями заполнилась,
И слезы горькие скатились в полночь.

Душевный шов я сделала по-быстрому,
И ткань расправила, должна просохнуть.
Прислушалась. Всегда входил неслышимо.
Стемнело. Тихо. Хватит с горя мокнуть

Все мысли обнажаются  по осени…
Не вышло их забыть за это лето.
Хочу найти прощенье в нежном голосе,
Но с ветром, в дождь не нахожу ответа.

Что было, кажется  теперь ошибкою.
Довольно мучиться. Переболела.
Но теплота твоя довольно зыбкая.
Неужто все? Любовь давно сгорела?..

Напоминают звезды мне раскаянье…
Ночами так же возвращают память.
Уходит с ветром наше понимание,
Твои слова меня уже не ранят.

Со временем другою стала, мудрою.
Воспоминанья – реже и в обрывках.
Стараюсь быть заботливой, разумною.
Зачем копаться в прошлого ошибках?..


Текст подлинника

Забравени спомени

Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха,
напираха да рукнат през очите.

Но аз съших душата с едри кръпки
и като кърпа проснах я да съхне.
Все чувах в тишината твойте стъпки.
А слънцето зад хълма тихо мръкна.

И мислите ни есента оголи...
Аз исках да забравя всичко лятно.
Но вятърът с гласа ти ми говори
и след дъжда завръща ме обратно.

Да беше грешка, щях да те поправя.
Да беше болка, да те отболея.
Но ти си лудост, тлееш сред жарава.
Как с тази лудост просто да живея?

Звездите, сякаш с клетва си орисал...
Щом нощ настъпи, спомени ми връщат.
И като вятър в сетните ми мисли
по пътя все към тебе се обръщат.

Дали на мъдрост времето ме учи?
Не се завързват спомените в кърпа.
Любов, която блика като ручей,
не можеш да забравиш.
                Тя възкръсва