На младост бях певица.
Чириках като птица.
Мечти - гугутки плахи
несетно отлетяха.
Обичах да рисувам
и лудо да танцувам.
Боите избледняха,
нозете отмаляха.
И пак нагласям струни.
Ще пея песни с думи,
ще багря пак листата
с багрила от зората.
Знам, много не умея
класически да пея.
Да пиша епопея
дори не ще посмея.
Ще пея за зората,
разбудила земята,
с кокичета в косата
аз пак ще съм крилата.
***
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112070807127
Свидетельство о публикации №112070807127
Рецензии
