Жадни върби клони свеждат
над притихнали води,
денем,нощем се оглеждат
като влюбени моми.
Тъжни,годеник ли чакат
клоните да ороси?
Или шепнат си с южняка,
тихо сведени в мечти?
С порив южен ги обгърне,
в нега затрептят листа,
в миг се към гората втурне,
гали бялата бреза.
А останали върбите
край реката сам-сами,
чакат го,в тъга превити
като влюбени моми.
Върби
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112070806414
Свидетельство о публикации №112070806414
Рецензии
