Петко Илиев - Тишина, перевод

Проклета, тишината  днес крещи,
със  немите си думи неизказани,
душата разпната, на кръст мълчи,
сълзите мръсно-черни,  вени срязани.

Ти, този път ли си избра в зори,
съдбата ли... с кръвта разкази ни,
а грозното червено, как  струи,
каква отплата, чувства смазани.

Едва ли съвестта и се смути,
години скъпи, спомени отрязани
и вече с друг е, тръгна си, върви,
не тя, а ние сме наказани.

Поредна жертва, обещания, мечти,
красиви думи, ловко преразказани,
промити мозъци, натрапени лъжи,
ти... с всички преди теб, забравени.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Сегодня кто-то проклял тишину
Кричит она уставшая от дум
Душа распята всё идёт ко дну
И не один заплакал тугодум.

Я этот путь с утра себе избрал
Как говорят испытывал судьбу
И кровь сочилась из глубоких ран
И чувства мои ринулись в трубу.

Но вряд ли тебя что-нибудь смутит
Года любви  и я забыт тобой
И кто теперь тебя мне возвратит
Ушла с другим, а мне хоть волком вой.

Всё канет в Лету – жертвы и мечты
Красивых тем и дум великих рой
Твой мозг промыт до  высшей чистоты
И что поделать – я забыт тобой….