Елена Кама Белые голубки Белите гълъбици

„БЕЛЫЕ ГОЛУБКИ”
Елена Кама
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ

Облаци катранени слънце ли обхванаха,
орда отоманска бе – завладя Балканите.
Колко кърви праведни в ноктите на хищници!
Ден и нощ се бранят доблестни защитници.

Бели гълъбици сред простори сиви –
милите сестрици търсят войни живи.
А полето бранно с кости е постлано,
не е с плуг орано – от снаряди ями.

Както без реките слабо е морето,
тъй без вас, сестрите, героите не светят.
С божата си същност с кръст червен отивате
и живота връщате, и сами загивате.

Жилят безучастно студ, куршуми, тифоз...
Раните, опасните, с нежна длан гасите.
Души безброй спасихте, сестрици милосърдни.
Плевен, Пловдив, Шипка... – геройска смърт прегърнахте.

Гълъбици белички, птици поднебесни,
чакат ви далечните паркове чудесни.
Но не бързат ангели горе да ви срещнат.
Вашата печал топят, птици безутешни.

                * Бели гълъбици са наричали първите руски медицински сестри в Руско-турската война от 1877-1878 г.


Ударения
БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ

Облаци катрАнени слЪнце ли обхвАнаха,
Орда отомАнска бе – завладЯ БалкАните.
КОлко кЪрви прАведни в нОктите на хИштници!
ДЕн и нОшт се брАнят дОблестни заштИтници.

БЕли гълъбИци сред простОри сИви –
мИлите сестрИци тЪрсят вОйни жИви.
А полЕто брАнно с кОсти е постлАно,
нЕ е с плУг орАно – от снарЯди Ями.

КАкто без рекИте слАбо е морЕто,
тЪй без вАс, сестрИте, герОите не свЕтят.
С бОжата си сЪштност с крЪст червЕн отИвате
и живОта врЪштате, и самИ загИвате.

ЖИлят безучАстно стУд, куршУми, тИфоз...
РАните, опАсните, с нЕжна длАн гасИте.
ДушИ безбрОй спасИхте, сестрИци милосЪрдни.
ПлЕвен, ПлОвдив, ШИпка... – герОйска смЪрт прегЪрнахте.

ГълъбИци бЕлички, птИци поднебЕсни,
чАкат ви далЕчните пАркове чудЕсни.
Но не бЪрзат Ангели гОре да ви срЕштнат.
ВАшата печАл топЯт, птИци безутЕшни.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Елена Кама
БЕЛЫЕ ГОЛУБКИ

То не туча черная солнце заслоняла,
то орда османская Балканы изнуряла.
Сколько крови праведной на когтях у хищников!
День и ночь стоят полки доблестных защитников.

Белые голубки высоко летели –
сестры милосердные поле оглядели.
Полюшко усеяно скорбными костями
и не плугом вспахано – ядрами да рвами.

Без потоков малых пересохнет море,
так без вас, без слабых, не выстоят герои.
Вы спускались, божии, с красными крестами,
жизнь от смерти отделяя, погибали сами.

Жала пуль и бред тифозный, холода с дождями...
Пламя ран гасили вы нежными руками.
Сколько душ спасли – не счесть – сестры сострадальные,
Плевна, Шипка, Пловдив... жгут свечи поминальные.

Вам, голубки белые, птицы поднебесные,
только дали светлые да сады чудесные.
В небесах чтоб Ангелы встретили неспешные.
Утоли ваши печали, агнцы безутешные.

                * Белые голубки – так называли первых русских сестер милосердия в русско-турецкую войну 1877-1878 гг.

http://www.stihi.ru/2012/04/03/11605