Еньовден

Еньовден е – ведите са боси.
Билките ухаят на роса.
Дъх на лудост във нощта се носи,
грее горе пълната луна.

Някъде небето просветлява,
в стара доба – тъмен ритуал.
Нощни танци веди заиграват.
Еньовден е. Лумва огън бял...

Самодиви палят лунни клади,
призоват с песен всеки мъж –
пламъкът с косите си разпалват
и се лее страстно цветен дъжд.

Аз самата, знам съм самодива,
пази тайни моето сърце –
пареща съм, като биле жива
и летя на вятърни коне…

Мен обикнеш ли, изпепелен си –
ще се вричаш вечно всеки ден.
А да се завърнеш, май е късно –
сам поиска своя жаден плен.

Еньовден е. Билките са живи,
изцеляват всеки поглед лош,
но танцуват в клади самодиви –
омагьосват всеки посреднощ...
 


Рецензии
Дорогая Йоорданка, ещё один перевод...Не знаю. что вышло???
СПАСИБО ЗА СТИХИ!!!УСПЕХОВ!!!

http://www.stihi.ru/2012/08/03/3256

Светлана Пригоцкая   03.08.2012 11:46     Заявить о нарушении
Я переделала это стихотворение, чтобы как-то вписаться в этот
ПРЕКРАСНЫЙ ПРАЗДНИК!!!СПАСИБО ЗА СТИХИ...!!!

Светлана Пригоцкая   04.08.2012 11:03   Заявить о нарушении