В крайпътни ханове не паля свещи,
но често там изплаквам си душата:
доброто и случайните си грешки...
Че тежко е да носиш сам вината.
И в полумрака на блуждаещ огън
събличам всички минали заблуди.
Не се научих да живея кротко,
но май се уморих да бъда луда.
Чертая разстоянията в крачки,
препуснали след тъжни обещания.
По изгрев хуквам и догонвам здрача,
без да дарявам мрака си с ридание.
И само в подранили, будни изгреви
сълзите ми посрещат синевата.
Но щом денят лъчите си разлисти
отхвърлям като спомен тишината.
И търся знак, че някому съм нужна.
Че обичта ми обич ще намери.
А случи ли се... Пак ще бъда южна
и ще забравя болки и невери.
Във полумрака на крайпътни ханове
олтар намира тихичко душата.
За манастири още ми е рано...
Че от любов съм грешница и свята.
Крайпътни ханове
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112062300077
Свидетельство о публикации №112062300077
Рецензии