Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам,
където някой може би го чака.
При мене вятърът остана сам.
Опита да смени две думи с мрака,
но се отказа…И безпътно сам,
приседна, като скитник, на перваза…
От него ли довява тишина?...
Или без думи вечерта разказва,
как някога, във здрач на друга свещ,
една любов римуваше звездите
и сричаше света със див копнеж…
Днес споменът танцува със сълзите…
Някога
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112062107671
Свидетельство о публикации №112062107671
Рецензии
Йорданка! А это мой вариант размышления над
оригиналом:
http://www.stihi.ru/2012/09/16/9003
С теплом!
Ольга
Ольга Шаховская 16.09.2012 21:27 • Заявить о нарушении
оригиналом:
http://www.stihi.ru/2012/09/16/9003
С теплом!
Ольга
Ольга Шаховская 16.09.2012 21:27 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.