На брега на

Разкостена луната, в отражение,
събира се, след лудо разпиляване.
И грабват я вълните, с нетърпение.
Да я разкъсат. Тайно наговаряне.

Накъсана  душата, в изкупление,
парчетата, жетони за залагане.
Ръцете трие  крупие, с вълнение.
Започна ли голямото наддаване?

Започна, ала в сянка е играта.
На преден план придворните строени.
Не скриват, че  желаят ми душата,
да късат нея, че  не могат мене.

Разкостена луната, в отражение.
Едва ли някога ще бъде цяла.
Е. Може би, при мъртвото вълнение
ще се съзре. Последно, за раздяла.
………….
Залозите приключиха, уви.
Душата ми на куп е, в изкупление.
Луната ли?  За мене тя  плати.
С парче,  от мъртвото вълнение.

14.06.2012 г.
Петко Илиев


Рецензии
Прекрасен стих!!!
Моите поздравления!
С уважением
Б. Калинов

Борис Калинов   18.06.2012 21:25     Заявить о нарушении
Сърдечно благодаря!

Петко Илиев   19.06.2012 01:38   Заявить о нарушении