Расул Гамзатов Если в мире тысяча мужчин Щом хиляд

„ЕСЛИ В МИРЕ ТЫСЯЧА МУЖЧИН”
Расул Гамзатович Гамзатов (1923-2003 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЩОМ ХИЛЯДА ВЛЮБЕНИ МЪЖЕ

Щом хиляда влюбени мъже
искат сватове да ти изпратят,
знай, че сред хилядата мъже
твърдо съм и аз – Расул Гамзатов.

Запленени от лика ти свеж,
сто мъже с кънтяща кръв щом срещнеш,
сред мъжете с цвете ще съзреш
и планинеца, Расул наречен.

Десет влюбени когато с плам
истински мъже ломят земята,
знам, сред радости и скърби там
твърдо съм и аз – Расул Гамзатов.

И дори един да те зове
сред листака плакал-недоплакал,
знай, от облачните върхове
пак планинецът Расул те чака.

Щом не те обича никой с мир
и тъгата залези превзема,
значи сред базалтовата шир
в планината е Расул погребан.


Ударения
ЩОМ ХИЛЯДА ВЛЮБЕНИ МЪЖЕ

ШтОм хилЯда влЮбени мъжЕ
Искат свАтове да ти изпрАтят,
знАй, че сред хилЯдата мъжЕ
твЪрдо съм и Аз – РасУл ГамзАтов.

ЗапленЕни от ликА ти свЕж,
стО мъжЕ с кънтЯща крЪв штом срЕштнеш,
сред мъжЕте с цвЕте ште съзрЕш
и планИнеца, РасУл нарЕчен.

ДЕсет влЮбени когАто с плАм
Истински мъжЕ ломЯт земЯта,
знАм, сред рАдости и скЪрби тАм
твЪрдо съм и Аз – РасУл ГамзАтов.

И дорИ едИн да те зовЕ
сред листАка плАкал-недоплАкал,
знАй, от Облачните върховЕ
пАк планИнецът РасУл те чАка.

ШтОм не тЕ обИча нИкой с мИр
и тъгАта зАлези превзЕма,
знАчи сред базАлтовата шИр
в планинАта е РасУл погрЕбан.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Расул Гамзатов
ЕСЛИ В МИРЕ ТЫСЯЧА МУЖЧИН

Если в мире тысяча мужчин
Снарядить к тебе готова сватов,
Знай, что в этой тысяче мужчин
Нахожусь и я – Расул Гамзатов.

Если пленены тобой давно
Сто мужчин, чья кровь несется с гулом,
Разглядеть меж них не мудрено
Горца, нареченного Расулом.

Если десять влюблены в тебя
Истинных мужей – огня не спрятав,
Среди них, ликуя и скорбя,
Нахожусь и я – Расул Гамзатов.

Если без ума всего один
От тебя, не склонная к посулам,
Знай, что это с облачных вершин
Горец, именуемый Расулом.

Если не влюблен в тебя никто
И грустней ты сумрачных закатов,
Значит, на базальтовом плато
Погребен в горах Расул Гамзатов.




---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Расул Гамзатов (Расул Гамзатович Гамзатов) е роден на 8 септември 1923 г. в с. Цада, Дагестанска АССР. Първите му публикувани стихотворения са от 1937 г. във в. „Большевик гор”. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1950 г.). Работи като учител, театрален режисьор, журналист, културен деятел и общественик. Пише творбите си на руски и на аварски език. Превежда на аварски класическа и съвременна руска поезия. Член е на редколегиите на десетки издания като „Новый Мир”, „Дружба народов”, „Литературная газета”, „Литературная Россия” и др. От 1951 г. до края на живота си оглавява писателската организация на Дагестан. Многократно е депутат и зам.-председател на Върховния съвет на Дагестанска АССР, член на президиума на Върховния съвет на СССР, зам.-председател на Съветския комитет за солидарност с народите от Азия и Африка, депутат във Върховния съвет на СССР, член на Президиума на Върховния съвет на СССР. Действителен член е на Петровската академия за наука и изкуства. Народен поет на Дагестанска АССР (1959 г.), герой на социалистическия труд (1974 г.), лауреат на Сталинска награда (1952 г.) и на Ленинска награда (1963 г.). Автор е на десетки книги, сред които стихосбирките „Земля моя” (1948 г.), „Песни гор” (1949 г.), „Год моего рождения” (1952 г.), „Стихотворения и поэмы” (1954 г.), „Лирика” (1955 г.), „Стихотворения” (1956 г.), „Новая встреча” (1957 г.), „Стихотворения” (1958 г.), „Высокие звезды” (1962 г.), „И звезда с звездой говорит” (1964 г.), „Избранное” (в два тома, 1964 г.), „Избранная лирика” (1965 г.), „Мулатка” (1966 г.), „Общий хлеб” (1968 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1968-1969 г.), „А что потом?” (1969 г.), „Горянка” (1969 г.), „Берегите друзей” (1972 г.), „Клинок и роза” (1972 г.), „Четки лет” (1973 г.), „Письмена” (1973 г.), „Журавли” (1973 г.), „Сонеты” (1973 г.), „Стихи и поэмы” (1974 г.), „Книга любви” (1974 г.), „Мой дедушка” (1975 г.), „Сказания” (1975 г.), „Персидские стихи” (1975 г.), „Покуда вертится земля” (1976 г.), „Таинственность” (1977 г.), „Стихотворения” (в два тома, 1978 г.), „Берегите матерей” (1978 г.), „Последняя цена” (1978 г.), „У очага” (1978 г.), „Поэмы, сказания” (в два тома, 1978 г.), „Суди меня по кодексу любви” (1979 г.), „Очаг мой, Дагестан” (1979 г.), „Батый” (1979 г.), „Вечный бой” (1979 г.), „Стихотворения Расула Гамзатова” (1979 г.), „Последняя цена” (1979 г.), „Собрание сочинений” (в пет тома, 1980-1982 г.), „Остров Женщин” (1982 г.), „Очаг” (1983 г.), „Песни гор” (1983 г.), „Мой Дагестан” (1985 г.), „Книга юмора и сатиры” (1986 г.), „Белые журавли” (1987 г.), „Стихотворения и поэмы” (1992 г.), „О любви я пою” (1998 г.), „Имя твое Расул Гамзатов” (2003 г.) и др. Умира на 3 ноември 2003 г. в Москва.