Несъвместимост

Стихът ми, в тихия среднощен час доплувал,
е зрял шейсет и пет лета горещи.
Тръпчив е гъстият му сок... Но ми се струва,
че трябва да ви кажа още нещо.

Не вярвайте на мъдростта на мойте рими –
тя идва с белите коси, но е излишна,
защото светла, палава, неуморима,
душата в мен е двадесетгодишна.

А тя е, дето нощем в лунна жар се къпе,
тя римите избира и подрежда;
когато свърши силата у мен и аз отстъпя,
тя ме подкрепя, тя ми е надежда.

Но ако прозвъни стихът ми възвисено,
възземащ се на Господ Бог на гости –
пак се съмнявайте! Душата млада в мене
е птица в клетката на стари кости.

Тъй прекосявам този свят – безсилна сила,
и двадесетгодишна старост бяла...
Душа, душа, до днес не си се укротила!
Но где са ти крилете, мое тяло?

И примирявам всичко в мен – несъвместимо.
Не ми е леко между лед и огън!
Но дързостта е тук,
трошица мъдрост имам...
...и съм щастлив, че иначе не мога.