Поиска ми вода. И топла дума.
А погледът му цял – следа от нощен улов…
Знам, мрази гърчавите ми петачета.
И ъглите до бяло в мен,
премерени да крачат.
Как в сенките им цял живях,
в хартиените кули – спомени…Знам,
мрази ме –
слепец , без грях
избол у себе си
очите на иконите.
И не защото черква е светът,
а нашите стъпки в него –
прах от богомолци…
Помислих за децата си. Отвъд
стената в погледа на молещ.
Затова как бързо се смалих
в кафявата му дневна сянка.
И топла дума не открих
за него – да му пратя с някой...
- - - - -
Обърнал гръб на моите пари,
слепецът цяла вечност има.
Остана уличката да дими
в цигарата му –къс от зимата…
***
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112053006893
Свидетельство о публикации №112053006893
Рецензии
