Мисълта,че те няма отдавна
в този сън
с водно конче в стъклото
от мехурчета сини въздишки
в броеницата на ръката ти…
Там, където живееше лято
по очите ни,
кърмещи вятъра…
Мисълта ,че те няма отдавна
като капка мастило потича.
А луната е скрита под масата,
сякаш малко щастливо момиче.
И преплита на нишки лъчите
в нощен везан килим за молитви.
И в мехурчета или въздишки
дето утре в съня ти ще скитат…
Мисълта,че те нямам отдавна
като стара клепсидра в мен капе.
Зад стените рисувани някога.
с водни кончета по стъклата.
И до вечност дълбае в някой
нощен мирис от твоето тяло.
А луната е камъче бяло.
И момиче рисува.
В капките…
просъници
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112052103484
Свидетельство о публикации №112052103484
Рецензии