Аз бях онази, дето я спаси
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час,
и лудостта, преглътнала сълзите…
Сърцето си покрих със тишина,
когато мълком Господа попитах:
„Къде Го водиш?...И защо Го взе?
Нима чрез Него ще спасиш тълпата,
която се кълне във грехове
и с лекота продава си душата?...”
Небето се смрази в сподавен вик,
дъждът проплака като тежка клетва…
Дори в очите на суров войник
една сълза издайнически светна…
И стана чудо. Утрото видя,
как се възражда вечното начало.
Аз бях онази, блудната жена,
в сълзи измила тленното Ти тяло…
и възвестила новия Ти път…
Ти ме нарече с името Мария.
И днес, когато търся любовта,
се връщам в Храма, Тебе да открия…
Мария
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112052010401
Свидетельство о публикации №112052010401
Рецензии
Добрый вечер, Йорданка!
У Вас искренние, красивые стихи!
Я погощу на Вашей страничке, перепишу
к себе стихи. Если удастся сделать
переводы, дам знать :-))
С теплом! :-))
Ольга
Ольга Шаховская 08.09.2012 22:36 • Заявить о нарушении
У Вас искренние, красивые стихи!
Я погощу на Вашей страничке, перепишу
к себе стихи. Если удастся сделать
переводы, дам знать :-))
С теплом! :-))
Ольга
Ольга Шаховская 08.09.2012 22:36 • Заявить о нарушении
Большое спасибо, Оля! Я счастлива, что вам понравились мои стихи! С ульбки!
Йорданка Господинова 09.09.2012 19:37 Заявить о нарушении
Йорданка Господинова 09.09.2012 19:37 Заявить о нарушении
вот первая "пташечка" :-)) http://www.stihi.ru/2012/09/10/2627
Ольга Шаховская 10.09.2012 10:34 Заявить о нарушении
Ольга Шаховская 10.09.2012 10:34 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.